|
лèя1, лèеш, мин. св. лях, прич. мин. св. деят. лял, -а, -о, мн. лèли, прич. мин. страд. лят, -а, -о, мн. лèти, и лян, -а, -о, мн. лèни, несв., прех. Поет. 1. За вода, река ‒ правя да тече, да се разлива. И виждам тия планини / и хладната долина, / ... / де бистрата Бързия лей / вълните си прохладни. Вазов. 2. Прен. Проливам, изливам изобилно. И кат кръвта ми буйно и червено / аз щедро леех вино. Дебелянов. И, свела небесата, нощ пустинна / лей сълзи над притихналия град. Дебелянов. Лея кръв. 3. Прен. За светлина, аромат и др.‒ излъчвам, разливам, разпръсквам. Свещена молитва възлизаше там / и лейше мир сладък в душата ми страдна. Вазов. Месецът стоеше на същото си място сред небето, но беше побелял, чист, светъл и лееше тиха бяла светлина. Йовков. Чудна нощ приспа земята морна. / И зефир прохлада животворни лейше. Вазов.
лèя2, лèеш, мин. св. лях, прич. мин. св. деят. лял, -а, -о, мн. лèли, прич. мин. страд. лят, -а, -о, мч. лèти, и лян, -а, -о, мн. лèни, несв., прех. Правя предмет от разтопен метал, восък и др. с калъп. Големият двор на тая джелепска къща беше пълен с жени, които лееха куршуми. З. Стоянов. Ние почти всеки ден го виждахме, как лее свещи за черквата. Седнал на триножно столче, въртеше бавно пред себе си обвесен от тавана железен обръч с множество памучни фитили. Ст. Чилингиров. лея се страд.
|