лèя се, лèеш се, мин. св. лях се, прич. мин. св. деят. лял се, -а се, -о се, мн. лèли се, несв., непрех. Поет. 1. Тека изобилно, проливам се; струя се. Сякаш виното, което се лееше без мярка, изми враждите и спомена за нанесените рани. Ст. Загорчинов. Пот се лее от лицата. Л. Стоянов. От очите ѝ бликнаха тихи сълзи. Няколко минути те се лееха безмълвно. Вазов. 2. Прен. За благоухание и др. ‒ разпръсквам се, разнасям се. Из пречистения и утихнал въздух се лееха тихи благоухания от цветята в съседните дворища. Вазов. || За думи, реч и др. ‒ изричам се, нося се плавно, леко, свободно. Хубостта на Цветана нямаше изказ.... Говори ли ‒ думите като маргарит се леят от устата ѝ. Величков. Трябва човек да е чул как пее даскал Стефан... Гласът му се лее гладко, чисто. Д. Немиров.
|