Речник

ли частица. 1. За запитване в пряк или косвен въпрос. а) При очакване да се потвърди или отрече нещо. Видиш ли долу в полето, / дет' се мержеят, чернеят / дестина дървя върбови? П. Р. Славейков. Помниш ли, помниш ли тихия двор, / тихия двор с белоцветните вишни? Дебелянов. Аз попитах няма ли някой опитен водач от село. Вазов. Бай Ганьо го пита, знае ли де живее Иречек. Ал. Константинов. Болна ли си лежала, болни ли си гледала. Погов. б) При изразяване съмнение, несигурност, недоверие, колебание; дали. Иване, не е ли по-добре да идем горе при брястовете. Елин Пелин. Не беше ли ги виждал някой? Нямаше ли още утре да ги заловят? Йовков. Но сега жив ли е ‒ не знам. Вазов. Осемдесет години теглих и страдах като куче, та сега ли рахат ще видя? Елин Пелин. || При колебание между две или повече възможности. В манастира да похлопаме, що ли. Ст. Загорчинов. в) При възражение, несъгласие; нима. Та какво повече да ѝ дам?... Малко ли бяха толкова пари месечно? Вазов. г) При недоволство, укор, закана. Началникът, като е сляп, та не вижда, ти нямаш ли уста да му кажеш? Елин Пелин. Ти с всичкия си ум ли си? Дал си клетва? Че какво те обвързва тя? ‒ Умът ли ти е изкипял, мари! Вазов. Какво! Няма ли още Боримира? ‒ попита той зачуден. Вазов. Прибрани са хорски ливади ‒ защо ли / сал' наште стоят некосени? П. П. Славейков. 2. За усилване. а) При въпроси, които изразяват някакво чувство (тревога, опасение и др.). Ето и трето писмо. В него Тинка нищо не пише за себе си. Защо ли? Дано се е оправила вече. Влайков. Да му дадем Сара, да му дадем Естир, виж ли ти? ‒ завика един дребничък старец. Ст. Загорчинов. б) За подчертаване на известно чувство или предположение за нещо хубаво или лошо, което може да се случи. Отворих раклите. Какво ли нямаше в тях! Сякаш слънце засия в стаята. Ст. Загорчинов. Аз пръв път ще гледам това тържество. Колко ли хубаво го правят тук! Каква ли е радост, какво ли е веселие. В. Друмев. в) Между повторен един и същ глагол ‒ за усилване на продължителността на действието. Той се преструва на заспал и хърка ли хърка. Ал. Константинов. А Неда, навела се над шева ‒ боде ли боде. Влайков. 3. Като съюз. а) За изразяване на усилие, при което се извършва някое действие; ако, в случай че. Изпаднеш ли в злочестина, знай, че нямаш приятели. В. Друмев. Тръне-мръне кой ти гледа? ‒ / плет да бъде десет реда, / спят ли кучета и хора, / бог помози! ‒ хоп на двора. Яворов. Канят ли те ‒ еж, гонят ли те ‒ беж. Погов. б) За означаване на времето, през което се извършва някое действие; щом като, когато. Почнеше ли се зимата, почваха се и веселбите. Йовков. Съмнеше ла, глухонемият навличаше джубето си, дигаше тоягата и се запиляваше по полето. Караславов. || Свързано със съюза или: ли... или ‒ за изразяване на неувереност, несигурност; дали... или. По естествена ли наклонност, или пък да ядосва сериозния Варлаама..., Селямсъзът обичаше шума, веселбите и песните. Вазов. □ Едва ли ‒ съмнително е, кой знае, надали. Стаята имаше едва ли четири метра надлъж и нашир. Величков. Едва ли не ‒ почти. Навлезе далеч ни вътре в морето и едва ли не се удави. Камо ли ‒ сложен подчинителен съюз: за съпоставяне на две възможности, като чрез отричане на първата се засилва отричането на втората. Баба Вела знаеше навиците на снаха си, та само сърбаше топлата чорба и не смееше зъб да обели, камо ли да я помоли да седне на трапезата. Кр. Григоров.