лѝбе, мн. -та, ср. Диал. Любим мъж или жена. Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков. Върла ми жалба, либе, по твойте вежди гайтани. Вапцаров. Черней, горо, черней, душо, двама да чернеем, / ти за твойте листе, горо, аз за първо либе. Нар. пес. За брата ‒ до море, за либе ‒ през море. Погов.
|