ливàда ж. (гр.). Полски имот, в който расте трева за косене. Много от тия долини са преобърнати в ливади, тревата на които стои още неокосена и ярко зелена. Вазов. Скоро излязоха на широка ливада, изпъстрена с планински цветя, перуники, билки и тръстика. Ив. Хаджимарчев.
|