|
лѝга1 ж. Потекла от устата слюнка. Очите му гледаха премрежено, замъглени, из устата му на тънки жици течеше лига. Йовков. Милан е полулегнал на рамото ми и дреме или, може би, бълнува в полусъзнание, защото от устата му текат лиги. Л. Стоянов. Отначало конят само кашляше, после престана да яде, след това от ноздрите му почнаха да текат лиги. Дим. Димов. □ Текат (потекоха) ми лигите (разг.) ‒ изпитвам силно желание да вкуся нещо апетитно. Македонски, я дай и нам от салама, че ни потекоха лигите. Вазов.
лѝга2 ж. (фр.). Съюз, обединение, организация обикн. с обществено-политическа цел, често от международен характер.
|