лигàвя се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Текат ми постоянно лиги от устата. Детето постоянно се лигави. 2. Прен. Неодобр. Отнасям се към някого прекалено разнежено и ласкаво; държа се несериозно, глезя се. Пред хората никога не ме ласкае, конфузи ме... А в къщи, след като ме огорчи вън, почва да ми се лигави. Вазов. Де, де! Не се лигави, не подсмърчай! Аз няма да остана там, не бой се. Йовков.
|