|
лѝжа, -еш, мин. св. лѝзах, несв., прех. Допирам или влача езика си по нещо, обикн. за да вкуся от него; ближа. Котката го погледна виновно, облиза се, отиде до печката и почна да лиже паницата на Тото. Елин Пелин. || Обр. За огън, вода ‒ обгръщам, обхващам. Цялата плевня гореше. Огнени езици излизаха из неизмазаните, плетени от пръти стени и лижеха сламения покрив. Елин Пелин. лижа се възвр. и страд. Един жълт котарак беше седнал на прага и се лижеше с езика си. Йовков. □ Лижа краката някому ‒ угоднича някому.
|