|
лик, ликъ̀т, ликà, мн. лѝкове, лѝка (сл. ч.), м. 1. Поет. Лице на човек. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила, / в ръка ми вплела пламнала ръка / и до сърце ми скръбен лик склонила. Дебелянов. И ето веднъж великанът настръхна / и мълния блесна по гневния лик. Смирненски. 2. Прен. Образ, външен вид и духовен облик. Биографиите му ни разказват и обясняват първоначалните причини, под влиянието на които се е формирал нравственият лик на Ботева. Вазов. 3. Изображение, портрет. На стената в моята стая / женска лик виси прекрасен. Вазов. Откраднах лика ви, за да го пратя на мама. Вазов.
|