лѝка ж. Обикн. в съчет. лика-прилика ‒ за лица, които напълно си приличат, подхождат един на други. Ще ви погледам. Каква сте лика-прилика и двамата. Хубави и двамата. Йовков. Гергана още Никола ‒ / двамата лика-прилика / като два стръка иглика. П. Р. Славейков. Гледаха ги селяни, лика са си, радваха им се. Ц. Церковски.
|