ликỳвам, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Възторжено се радвам, тържествувам. Родино, защо линееш? / Що посърнала стоиш? / ... / Лаври носиш ‒ не ликуваш. Вазов. Душата му след толкова страдания ликуваше и се вълнуваше от нещо хубаво. Елин Пелин.