лѝляк, мн. -ци, м., и лѝляка ж. Диал. Люляк. Няма там, аго, по вази, / няма там стени таквизи, / зиме със здравчец обрасли, / лете със сива лиляка. П. Р. Славейков. А лилякът цъфнал, цъфнал ‒ боже ‒ за едната хубост! Мих. Георгиев.