|
линèя, -èеш, мин. св. лин я̀ х, прич. мин. св. деят. лин я̀ л, -а, -о, мн. линèли, несв., непрех. 1. Ставам все по-блед, слабея поради някаква болест, мъка, копнеж по нещо. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете и то от ден на ден линееше и съхнеше. Елин Пелин. Светлолица хубавица / с него там живее / и запряна тя горкана / тъжи и линее. Яворов. || Прен. Губя сили. Линее, нашто поколение, / навред застой, убийствен мраз. Вазов. 2. Диал. За животно ‒ сменям козината, перушината си.
|