|
лѝпсвам, -аш, несв.; (диал.) лѝпсам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Няма ме, отсъствам. Патроните липсват, но волите траят, / щикът се пречупва ‒ гърдите остаят / и сладката радост до крак да измрат / пред цяла вселена на тоз славен рът. Вазов. И това, което Иван Велин никога не можеше да забрави, беше тоя поглед и тия очи, на които липсваха само думи. Йовков. Горната клепка на едното му око липсваше и то стоеше отворено даже когато другото спеше. Елин Пелин. 2. Изгубвам се. Той хвана вече по-често да липсва от манастира. Вазов. Наскоро след това Гроздан липса от село. Йовков. Каквато пакост и да стане в къщи ‒ кокошка ли липса, кравата ли бодне някое дете,... все ратаят е крив. Влайков. □ Само това ми липсваше ‒ за израз на нежелание, на неудоволствие от нещо.
|