|
лѝра1 ж. (гр.). Старогръцки струнен инструмент, който има от три до осем струни. || Поет. Символ на поетическо вдъхновение, творчество. Аз пеех ви, и мойта лира / ехтеше в сладко упоенье. Вазов.
лѝра2 ж. (итал.). 1. Парична единица в някои страни, като Турция, Великобритания и др. 2. Стара турска златна монета, жълтица. Погледнал ‒ там, дето отсякъл клона, се отворила хралупа и видял овчарска вулия, а в нея ‒ пари, лири. Йовков. Тя и в делник, и в празник ходеше в нова премени, с копринена кърпа и не снемаше от шията си наниза от турски лири. Елин Пелин. Ти знаеш ли какви пари има той? Цял казан минцове, турски лири и махмудии. А. Каралийчев.
|