лирѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, 1. Литер. Прил. от лирика (в 1 и 2 знач.). Като поет Величков беше лирик, лиричната струя господстваше у него. Вазов. Лирична поезия. Лиричен поет. || Който има елементи на лирика (в 1 знач.). Лирична поема. 2. Повишено емоционален. Лирична натура. 3. Муз. За глас на певец ‒ който се отличава с мекота, нежност на тембъра. Противоп. драматичен. Лирично сопрано.
|