|
лис, -а, -о, прил. Диал. 1. За човек ‒ на когото е окапала косата; плешив. Доближи се човече късо и набито, с очила и лиса лъскава глава. Л. Стоянов. 2. За добитък ‒ който има бяло на челото си. Хайде, Петьо, хайде, ще събираме добитъка: кравите в стопанството ще дадем, а на тебе ще оставим това, лисото теленце. Кр. Григоров. Мамо ле, мамо, драга ми, / лиси биволи да купя, / черни угари да ора, / бяла пшеница да сея. Нар. пес.
|