лѝсвам, -аш, несв.; лѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лѝснат, св. Диал. Лискам веднъж или няколко пъти; плисвам. Като ни насипаха чорба в канчетата, аз направо я лиснах. Вежинов. Поразмекна се баба Таса, но като отри сълзите си, стисна здраво ръката ми и, отде ѝ бе хрумнало, та лисна една стомна вода пред мене. Кр. Григоров. лисвам се, лисна се възвр. и страд.
|