|
лисѝчи, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на лисица. Смрачи се като по вечеря, сви студ. Мъжете облякоха зимните си палта, жените скуртейките си с лисичи кожи. Йовков. Лисичи следи. Лисича дупка. 2. Който е направен от кожата на лисица. Лисичи калпак. 3. Който наподобява по външния си вид на лисица или има качества на лисица. Пред него изскочи голямо рунтаво куче с червеникава козина и с рунтава лисича опашка. М. Марчевски. Вратата се отварят и на прага се показва Гуньо Адвокатина със своята лисича остра муцуна. Ал. Константинов. Гавраил има лисичи ум в палата и сърце зайче на бойното поле. Вазов. Лисичи поглед. Лисича хитрост.
|