Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
ли
либаде
либе
либела
либерал
либерален
либерализъм
либералнича
либералски
либрето
либя
ливада
ливвам
ливна
ливрея
лига
лигав
лигавене
лигавица
лигавник
лигавниче
лигаво
лигавче
лигавя
лигавя се
лигатура
лигла
лигльо
лигнит
лигнитен
лидер
лиен
лижа
лизане
лизвам
лизване
лизгар
лизна
лизол
лик
лика
ликвидатор
ликвидаторски
ликвидационен
ликвидация
ликвидирам
ликвидиране
лико
ликов
ликувам
ликуване
ликьор
ликьорен
лилав
лилиев
лилипут
лилипутски
лилия
лилов
лиляк
лиляков
лиман
лимба
лимец
лимит
лимон
лимонада
лимонаден
лимоната
лимонатен
лимонен
лимонов
лимонтузу
лимузина
лимфа
лимфатичен
лимфатически
лимфен
лин
лингвафон
лингвист
лингвистика
лингвистичен
лингвистически
лингвистка
линеен
линеене
линейка
линея
линийка
линия
линолеум
линотип
линотипен
линотипия
линотипка
линчувам
линчуване
липа
липак
липиди
липов
липса
липсвам
липсване
лира
лиризъм
лирик
лирика
лиричен
лирически
лиричност
лис
лиса
лисана
лисвам
лисване
лисина
лисица
лисичар
лисичи
лискам
лискане
лисна
лист
листа
листак
листат
листен
листец
листнат
листник
листо
листовиден
листообразен
листопад
листче
лисугер
лит
литавър
литак
литвам
литване
литен
литератор
литераторка
литераторски
литература
литературен
литературознание
литиев
литий
лития
литна
литовец
литовски
литограф
литографен
литографирам
литографиране
литографически
литография
литографски
литосфера
литургичен
литургически
литургия
литър
лих
лихва
лихвар
лихварка
лихварски
лихварство
лихвен
лихвоносен
лице
лицев
лицей
лицейски
лицемер
лицемерен
лицемерене
лицемерие
лицемерка
лицемерно
лицемерност
лицемеря
лиценз
лицензен
лицеприятие
лича
личба
личен
личене
личинка
лично
личност
лиша
лишавам
лишавам се
лишаване
лишей
лишен
лишение

лист1, лѝстът, лѝста, мн. листà, (рядко) лѝстове и (поет.) лѝсти, лѝста (сл. ч.), м. 1. Тънка и плоска крайна част на растение, обикн. зелена, с която то диша. Ронят се в златната есен / лист подир лист от дървята. Вазов. Ни лъх не дъхва над полени, / ни трепва лист по дървеса. П. П. Славейков. Често той се спираше, повдигаше се на пръсти и нетърпеливо поглеждаше през зелените листа към воденицата. Елин Пелин. Горнякът разпиля листата / далеко из полята. Яворов. През листите на гората играеха слънчева лъчи и се сипеха като златни монети по земята. Елин Пелин. Гори, посърнали и меланхолни! / ... / Студените вихрушки есенни / събарят жълтите ви листове. П. Р. Славейков. Треперя като лист. Черничеви листа. Лозови листа. Дафинови листа. 2. Обикн. мн. Всяка една от съставните части на венчето на цветята. Листата на лалето окапаха. Листа на роза.

лист2, лѝстът, лѝста, мн. лѝстове и лѝсти, лѝста (сл. ч.), м. 1. Тънък пласт от някаква материя, обикн. книжен или метален, с определена форма и размер. Той хвърли очи си, разтреперан, блед, / към хаоса тъмний, към звездния свет, / ... / и вдигна тез листи и викна високо. Вазов. Върху една мраморна плоча бяха разтрити разноцветни бои, лъщяха и листа от златен варак. Йовков. Лист хартия. Пергаментови листа. Медни листове. Оловни листа. Лист ламарина. || Къс от хартия като част от книга или тетрадка. Той беше забравил на кой лист беше тая молитва. Вазов. Разгръщам книгата лист по лист. Лист от тетрадка. || Обикн. мн. Тънко разточено тесто за приготвяне на баница или сладкиши; кори. Донесоха току-що извадена от пещта зачервена кавърма: точено от един-два листа, поляно с много каймак. Йовков. 2. Остар. Брой на вестник. Владиков хвана машинално един лист от „Свобода“ и взе да прочита нещо на ума си. Вазов. Седмичен лист. □ Анкетен лист ‒ формуляр с въпроси, в който се вписват сведения за някое лице. Болничен лист ‒ специален формуляр, в който се вписва анамнезата, диагнозата на болния, лекуването, резултатите от лекуването му и предписание за по-нататъшното му лечение. Вносен лист (банк.) ‒ лист, в който се вписват парични вноски. Изпълнителен лист (юрид.) ‒ заповед на съда до изпълнителните органи за прилагане на съдебно решение или на друг някой акт, който подлежи на изпълнение. Открит лист ‒ документ, издаден от властта за право на посещаване и престояване в забранени зони. Пътен лист ‒ лист, в който се вписват данни за курса на едно превозно средство. Хвърчащ лист (разг., пренебр.) ‒ лист, откъснат от някъде, за да се запише нещо.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.