|
листò, мн. листà и (диал.) лѝсте, ср. 1. Лист на дърво, на растение. Денят беше толкова тих и зноен, че дори в блатната тръстика не трепкаше на едно листо. Караславов. Ето го и киселекът!... Ще късаш листо по листо. Влайков. Янка през гора вървеше, / с крушово листо свиреше. Нар. пес. Черней, горо, черней, душо, / двама да чернеем: / ти за твойте листе, горо, / аз за първо либе. Нар. пес. 2. Остар. Всеки един от листата на книга. Той преобръщаше всяко листо бавно и внимателно, като си плюнчеше постоянно пръстите. Вазов.
|