|
лѝтвам, -аш, несв.; лѝтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За птици ‒ понасям се из въздуха; излитам, хвръквам. Лястовички хвърчаха ниско над вадата и изведнъж като стрели литваха нагоре. Йовков. Момчето... видяло в коловоза едно врабче със счупено крилце. Влече се малкото птиче в коловоза и не може да литне. А. Каралийчев. Орльо, орльо, горско пиле, / дай ми твоите крила, / та да литна зад могили, / зад бърда, гори, села. Вазов.
|