|
литератỳра ж. (лат.). 1. Съвкупност от писмени и печатни произведения на един народ, на една епоха или на цялото човечество изобщо; писменост. Българска литература. Средновековна литература. 2. Съвкупност от художествени произведения (поезия, проза, драма). Без тая христоматия ние никога не бихме превели толкова хубави откъслеци от европейските литератури. Вазов. 3. Съвкупност от произведения из някой отрасъл на науката, по някой специален въпрос. С тая цел вземах със себе си, освен картите, и три-четири съчинения, които съставляват всичката литература за Рилската планина. Вазов. □ Нелегална литература ‒ съчинения, книги, със забранено от властта съдържание.
|