|
лих, -а, -о, прил. Диал. 1. На когото с нищо не може да се угоди; опак. Децата сега много я залисваха. Малкото беше нещо много лихо, постоянно ревеше. Влайков. 2. Прен. Буен. Къдрав, лих поток се пени. Яворов. Честит прибралий се, кой слуша тая лиха / фъртуна в топъл кът, унесен в дрямка тиха. К. Христов. 3. Неприязнен, враждебен, зъл. Неприятно впечатление правеха особено очите му, с лих и деблив поглед на хищен звяр. Вазов.
|