лѝхва ж. 1. Изчислена в процент сума, която се плаща за използване на чужди парични средства. Даваше пари с безбожна лихва, даваше една крина жито за две и за десет. Йовков. Моята банка дава най-голямата лихва. Ако ми дадете хиляда лева, след шест месеца ще ви ги върна хиляда и петстотин, след година ‒ две. Йовков. Давам пари под лихва. Вземам пари под лихва. 2. Вид глоба за закъсняло плащане на задължения към държавата. □ Ще ти го върна (платя) с лихвата (разг.) ‒ при закана: ще си отмъстя по-жестоко.
|