|
лихвàр, -ят, -я, и лихвàрин, мн. лихвàри, м. Лице, което дава пари под лихва. Стар болярин ‒ зъл лихварин / в края наш се слави. Яворов. Стоичко замълча и помисли злобно: „Пинтия си, сине майчин!... Като лихварина от града, който продаде нивата на баща ми“. Дим. Димов.
|