Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
ли
либаде
либе
либела
либерал
либерален
либерализъм
либералнича
либералски
либрето
либя
ливада
ливвам
ливна
ливрея
лига
лигав
лигавене
лигавица
лигавник
лигавниче
лигаво
лигавче
лигавя
лигавя се
лигатура
лигла
лигльо
лигнит
лигнитен
лидер
лиен
лижа
лизане
лизвам
лизване
лизгар
лизна
лизол
лик
лика
ликвидатор
ликвидаторски
ликвидационен
ликвидация
ликвидирам
ликвидиране
лико
ликов
ликувам
ликуване
ликьор
ликьорен
лилав
лилиев
лилипут
лилипутски
лилия
лилов
лиляк
лиляков
лиман
лимба
лимец
лимит
лимон
лимонада
лимонаден
лимоната
лимонатен
лимонен
лимонов
лимонтузу
лимузина
лимфа
лимфатичен
лимфатически
лимфен
лин
лингвафон
лингвист
лингвистика
лингвистичен
лингвистически
лингвистка
линеен
линеене
линейка
линея
линийка
линия
линолеум
линотип
линотипен
линотипия
линотипка
линчувам
линчуване
липа
липак
липиди
липов
липса
липсвам
липсване
лира
лиризъм
лирик
лирика
лиричен
лирически
лиричност
лис
лиса
лисана
лисвам
лисване
лисина
лисица
лисичар
лисичи
лискам
лискане
лисна
лист
листа
листак
листат
листен
листец
листнат
листник
листо
листовиден
листообразен
листопад
листче
лисугер
лит
литавър
литак
литвам
литване
литен
литератор
литераторка
литераторски
литература
литературен
литературознание
литиев
литий
лития
литна
литовец
литовски
литограф
литографен
литографирам
литографиране
литографически
литография
литографски
литосфера
литургичен
литургически
литургия
литър
лих
лихва
лихвар
лихварка
лихварски
лихварство
лихвен
лихвоносен
лице
лицев
лицей
лицейски
лицемер
лицемерен
лицемерене
лицемерие
лицемерка
лицемерно
лицемерност
лицемеря
лиценз
лицензен
лицеприятие
лича
личба
личен
личене
личинка
лично
личност
лиша
лишавам
лишавам се
лишаване
лишей
лишен
лишение

лицè, мн. -à, ср. 1. Предната част на главата на човека, на която се намират очите, носът, устата. Левски имаше ръст среден, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение. Вазов. Лицето му имаше прегорелия цвят на пшенично зърно. Елин Пелин. Невиждано лице скоро се забравя. Погов. || Израз на вътрешното състояние на човека. По лицето се познава, че е виновен. Добродушно лице. Весело лице. Изразително лице. Умно лице. 2. Външната (предната, връхната) страна на нещо. Той излезе на двора, покатери се на една стълба и почна да откачва низите с тютюн от дървените летви, заковани върху лицето на къщата. Дим. Димов. А над юнаците се дипли кадифян червен байрак, / и двете му лица извезани богато. П. П. Славейков. 3. Човек като отделна личност; индивид. Навярно, зад Бойча Огнянов се скриваше друго лице. Вазов. В тоя миг той забележи Боримечката, който идеше насам и караше едно лице. Вазов. 4. Граматичен вид, който показва, че действието се извършва от тоя, който говори (първо лице), от тоя, на когото се говори (второ лице), или от някой трети (трето лице). 5. Геом. Повърхнина. Лице на триъгълник. Лице на квадрат. □ В лицето (казвам, говоря) ‒ открито (казвам, говоря). Той беше още яростен от думите на Рад Лупу, който се бе осмелил да мисли да вземе за жена Сара и да му каже в лицето, че я люби! Вазов. В лицето на ‒ у някого (в нещо). Ботев вижда и други неприятели на българския народ в лицето на чорбаджиите и „сиромашиите изедници“. Вазов. В лицето на неприятеля (воен.) ‒ при бойна обстановка: пред самата неприятелска войска. Гледам нещата право в лицето ‒ направо, открито. Подгответе детето за живота, приучете го да гледа нещата право в лицето. Елин Пелин. За лице ‒ привидно, ако и да не е така. Да ти явя истината, която ти не искаш и не желаеш даже за лице трябва ми героизъм. Вазов. Лице в (с) лице (остар.) ‒ непосредно един срещу друг. С един герой излизам на бой лице с лице. Вазов. Юридическо лице (юрид.) ‒ сдружение или държавно поделение, на което по закон или по решение на съда се признават права и задължения на физическо лице, което носи самостоятелно отговорност за задълженията си.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.