|
лицемèр м. Човек, който храни злонамереност към другите, но се показва чистосърдечен и добър. А беше и лицемер, обичаше да го видят, че е с широка ръка, когато в клуба тя му поискваше случайно пари и той изкарваше портфейла си, отваряше го и ѝ го поднасяше да си вземе колкото обича. Л. Стоянов.
|