лицемèрие, мн. -я, ср. Проява на лицемер; двуличие. Той излизаше из една атмосфера на лицемерие, притворство, фалш невероятен. Вазов. Беше бедна, но трудолюбието ѝ беше пословично, а в благонравието и строгата ѝ набожност никой не смееше да търси лицемерие. Йовков.
|