лицемèрност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от лицемерен. Гневът бе толкоз много накипял,/ че не съзряха вълчата порода, / муцуните под овчите им кожи, / престъпната и плитка лицемерност. Вапцаров.