личà1, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. Виждам се, забелязвам се. След малко време той хвана една пътека, която едвам личеше по урвата на високия бряг. Вазов. По червеното му лице и по сламките на пояса му личеше, че иде от нивата. Елин Пелин. Отдалеч личи, че се подсмива. Йовков. Нейната радост ясно личи по грейналото и лице и по нейните светнали големи очи. Влайков. || Познавам се, изпъквам, откроявам се. Пустите му молци са го (чадърчето) пробили на две места, ама то може да се замрежи с конче и нищо няма да личи. Чудомир. Между всички жени по-нататък една личеше ‒ Жела. Йовков. 2. безл. Явно е, вижда се. По приказките личи, че е умен човек, приятелю. Елин Пелин. Той се мъчеше да утешава Тинка, ала личеше. че и сам е убит душевно. Влайков.
личà2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. Трия, бърша нещо написано. Лича с гума.
|