Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
ли
либаде
либе
либела
либерал
либерален
либерализъм
либералнича
либералски
либрето
либя
ливада
ливвам
ливна
ливрея
лига
лигав
лигавене
лигавица
лигавник
лигавниче
лигаво
лигавче
лигавя
лигавя се
лигатура
лигла
лигльо
лигнит
лигнитен
лидер
лиен
лижа
лизане
лизвам
лизване
лизгар
лизна
лизол
лик
лика
ликвидатор
ликвидаторски
ликвидационен
ликвидация
ликвидирам
ликвидиране
лико
ликов
ликувам
ликуване
ликьор
ликьорен
лилав
лилиев
лилипут
лилипутски
лилия
лилов
лиляк
лиляков
лиман
лимба
лимец
лимит
лимон
лимонада
лимонаден
лимоната
лимонатен
лимонен
лимонов
лимонтузу
лимузина
лимфа
лимфатичен
лимфатически
лимфен
лин
лингвафон
лингвист
лингвистика
лингвистичен
лингвистически
лингвистка
линеен
линеене
линейка
линея
линийка
линия
линолеум
линотип
линотипен
линотипия
линотипка
линчувам
линчуване
липа
липак
липиди
липов
липса
липсвам
липсване
лира
лиризъм
лирик
лирика
лиричен
лирически
лиричност
лис
лиса
лисана
лисвам
лисване
лисина
лисица
лисичар
лисичи
лискам
лискане
лисна
лист
листа
листак
листат
листен
листец
листнат
листник
листо
листовиден
листообразен
листопад
листче
лисугер
лит
литавър
литак
литвам
литване
литен
литератор
литераторка
литераторски
литература
литературен
литературознание
литиев
литий
лития
литна
литовец
литовски
литограф
литографен
литографирам
литографиране
литографически
литография
литографски
литосфера
литургичен
литургически
литургия
литър
лих
лихва
лихвар
лихварка
лихварски
лихварство
лихвен
лихвоносен
лице
лицев
лицей
лицейски
лицемер
лицемерен
лицемерене
лицемерие
лицемерка
лицемерно
лицемерност
лицемеря
лиценз
лицензен
лицеприятие
лича
личба
личен
личене
личинка
лично
личност
лиша
лишавам
лишавам се
лишаване
лишей
лишен
лишение

личà1, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. Виждам се, забелязвам се. След малко време той хвана една пътека, която едвам личеше по урвата на високия бряг. Вазов. По червеното му лице и по сламките на пояса му личеше, че иде от нивата. Елин Пелин. Отдалеч личи, че се подсмива. Йовков. Нейната радост ясно личи по грейналото и лице и по нейните светнали големи очи. Влайков. || Познавам се, изпъквам, откроявам се. Пустите му молци са го (чадърчето) пробили на две места, ама то може да се замрежи с конче и нищо няма да личи. Чудомир. Между всички жени по-нататък една личеше ‒ Жела. Йовков. 2. безл. Явно е, вижда се. По приказките личи, че е умен човек, приятелю. Елин Пелин. Той се мъчеше да утешава Тинка, ала личеше. че и сам е убит душевно. Влайков.

личà2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. Трия, бърша нещо написано. Лича с гума.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.