|
лѝчен1, -чна, -чно, мн. -чни. прил. Който се отнася до отделно лице: частен, индивидуален, собствен. Марко беше задържал само един чибук за свое лично употребление. Вазов. В лицето на Вълкана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него. Йовков. Алекси си спомни също, че личният опит дава добри резултати. Кр. Григоров. Лична отговорност. Личен пример. □ Личен състав (канц.) ‒ служителите и работниците в едно учреждение или предприятие. Лична карта ‒ официален документ, който удостоверява личността на притежателя и установява местоживеенето му. Лично местоимение (грам.) ‒ местоимение. което замества граматично лице.
лѝчен2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. 1. Хубав, гиздав, левент. Ивка, неговата лична и напета дъщеря, изпрати дружките си до пътните врата. Елин Пелин. 2. Виден, прочут, известен. Босилко Радойкин, най-личен загорец ‒ / допратил е китени свати. П. П. Славейков. Учител през младостта си, той после станал личен търговец в Цариград. Вазов. Неговата голяма и бяла къща беше на лично място сред селото. Елин Пелин. Рано ранила Вълкана, леле, / на личен ден, на Гергьовден. Вазов.
|