лѝчно нареч. 1. С участието на самото лице, на самия човек; сам аз. Тосун бей беше довел ордата си и лично я командваше. Вазов. 2. Непосредствено, лице с лице. Но иди, лично поговори с пратеника на Батаци, преди да тръгне. Вазов.