|
лѝчност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Човекът с присъщите нему душевни качества и особености. Кандов пак протестира за това насилие над личността му. Вазов. Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. / Какво тук значи някаква си личност! Вапцаров. 2. Човек от гледище на неговия характер, поведение, обществено положение. Той (Каблешков) е най-светлата личност, която ни даде въстанието от 1876 година. Величков. Подозрителна личност. Високопоставена личност. □ Юридическа личност (юрид.) ‒ юридическо лице.
\n
|