|
лѝшей1, -еят, -ея, мн. -еи, м. Обикн. мн. лѝшеи ‒ петна по кожата, покрити с люспи. Едната, по-голямата (мома), беше черна с бели петна по лицето, като от лишеи. Йовков. От ледената вода и лютивия селски сапун лицето ѝ се покриваше с лишеи. Дим. Димов.
лѝшей2, -еят, -ея, мн. -еи, м. Бот. Низше спорово растение, обикновено като люспи или влакна, което расте по камъните, по кората на дърветата и по земята. Lichenes. Огромни скали, обрасли с едър мъх и жълтеникави лишеи, препречваха вървежа ни. Вазов. Дървото нямаше клони, беше покрито със сивосинкави лишеи и обрасло с едри жълтеникави гъби, твърди като камък. Ем. Станев.
|