|
лѝшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Излишен, ненужен. На следующата станция в нашия вагон влязоха още няколко пътника и трябваше да им се отстъпят лишните места. Ал. Константинов. Ах, не проблесвайте в моя затвор, / жалби далечни и спомени лишни. Дебелянов. Скоро и сама свикна да гледа на себе си като на лишен човек, дошел на света за пакост на другите. Г. Райчев. □ За лишен път ‒ за последен път. Гуменов разбра: Кръстьо бързаше за лишен път да припомни, че, въпреки успокояването, той не трябваше повече да разчита на убежище тук. Хар. Русев.
|