Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лоб
лобен
лобода
лов
ловджийски
ловджия
ловен
ловене
ловец
ловитба
ловко
ловкост
ловък
ловя
логаритмичен
логаритмически
логаритъм
логика
логистик
логистика
логичен
логически
логично
логичност
логой
логотет
лодка
лодкар
лодкарка
лодкарски
лодкарство
лодос
лоен
ложа
ложе
лоза
лозар
лозарка
лозарски
лозарство
лозе
лозина
лозинка
лозница
лозов
лозунг
лозунгов
лой
локал
локален
локализация
локализирам
локализиране
локам
локане
локаут
локва
локмаруху
локомобил
локомотив
локомотивен
локум
локумен
лом
ломлив
ломливост
ломотене
ломотя
ломя
лонджа
лондонски
лоно
лопата
лопатар
лопатка
лопен
лопош
лорд
лорнет
лост
лотариен
лотария
лотос
лоча
лош
лошав
лошавина
лошо
лошокачествен
лошокачествено
лошота
лошотия
лоялен
лоялно
лоялност

лоб, лòбът, лòба, мн. лòбове (рядко), лòба (сл. ч.), м. Книж. 1. Горна част на черепа; теме. Мустаците му бяха силно прошарени, както и косата му, а предната част на лоба му беше плешива. Вазов. 2. Чело. Пашата, уплашен и с навъсен лоб, / изпрати сто пушки срещу един роб. Вазов. Изпити, хлътнали страните, / по мрачен лоб черти дълбоки ‒ / това са, явно е, следите / на изпитания жестоки. Яворов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.