|
ловджѝйски, -а, -о, прил. Който служи за лов; ловен. Лепо вървеше бодро и наместяше ремъка на новата си, току-що купена ловджийска пушка. Елин Пелин. Две ловджийски кучета се хвърлиха на пътя, като дращеха с ноктите си влажната пръст, се втурнаха върху кучето на Стояна. Дим. Талев. Ловджийски нож. Ловджийски рог. Ловджийски дрехи. Ловджийска шапка. || Който е свързан с лова като занятие. Ловджийски живот.
|