|
лòвкост, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ловък; умение, сръчност. Макар и стар вече, Панарет беше запазил пъргавината си, живите му студени очи гледаха на всички страни и с чудна ловкост следяха кой какво и как работи. Д. Немиров. С ловкостта на катерица тя се прехвърляше от клон на клон. Ем. Станев.
|