|
ловък, -вка, -вко, мн. -вки, прил. 1. Който проявява голяма сръчност, умение при работа. Ловък работник. 2 При който се проявява голяма сръчност. Под ловките удари на техните чукове камъните се дробят на малки ръбести парчета. Караславов. 3. Прен. Който може, умее да намери изход от всяко положение. Та Янко е по-ловък и хитър от нас. Няма да се даде той. Ем. Коралов.
|