|
ловя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Хващам някого или нещо. Конят присвива уши и се опитва да хапе, но дядо Давид не обръща внимание на това, защото знае, че животното се шегува и лови куртката му само с бърните си. Йовков. Хлапетии се промушваха измежду големите и го ловяха за гърбицата. Йовков. 2. С примка, с въдица хващам, улавям нещо; хващам дивеч. Ловяхме пъстърва с въдица. Вазов. Мнозина се занимаваха с лов, правеха капани и ловяха яребици. Йовков. Ловя вълци и лисици. || Убивам с пушка някакъв дивеч. Ловя зайци. 3. Прен. Старая се да възприема, да доловя нещо. Той зяпаше в устата на разказвача и ловеше жадно всяка негова дума. Вазов. ловя се възвр. и страд. В мътна вода лесно се лови риба. Погов. □ Лови ми очите (разг.) ‒ нрави ми се.
|