|
логарѝтъм, -ът, -а, мн. -тми, -тъма (сл. ч.), м. (гр.). Мат. Показател на степента, в която трябва да е повдигнато определено число, взето като основа, за да се получи дадено число. Логаритъмът на числото 49 при основа 7 е 2, защото 7 на степен втора е 49.
|