лòгика ж. (гр.). 1. Наука за законите и формите на мисленето. Законите и формите на мисленето, които съществуват вън от съзнанието и независимо от съзнанието, съставят предмета на логиката. 2. Вътрешна разумност, правилност, закономерност. Във връзката между събитията има страшна логика. Вазов. 3. Учебен предмет по тази дисциплина. По логика той има добър успех. 4. Учебник по тази дисциплина. Купих си логика. □ Диалектическа логика ‒ наука за общите закони на развитието на природата, човешкото общество и мисленето. Формална логика ‒ наука за елементарните закони и форми на мисленето.
|