|
логотèт м. (гр.). Истор. Във Византия и в България през XII ‒ XIV век ‒ висш сановник, който ръководи отделен клон на управлението. Поменатите в тоя роман гръцки титли бяха свързани с високи военни и административни звания. Така, протостатор се наричаше военачалникът, великий логотет ‒ държавен канцлер и министър на финансите. Вазов.
|