|
лòзе, мн. лозя̀, ср. Място, засадено с лози. Минах, поминах лозя и ниви: / ръжта класиста коню до гриви / ... / гроздове тежки греят ‒ жълтица! П. П. Славейков. Лозето не ще молитва, ами мотика. Послов. Страх лозе пази. Послов. □ Намерих се в небрано лозе (разг.) ‒ изпаднах в стеснително, неловко положение. Не ми трябва на баир лозе (разг.) ‒ не ми трябва несигурна работа.
|