|
лозѝна ж. Диал. 1. Тънка, дълга вейка. Ятото яребици се прибра в дола, под закрилата на гъстите лозини и тръни. Ем. Станев. 2. Остар. Лоза (в 1 знач.). Косерката беше налял в Болецовата мааза пет бъчви с червено вино, три с бяло и две ‒ с пелинаш, подправен с карамфил, канела,... и реса от лозов цвят, набран от диви лозини. Цани Гинчев.
|