|
лòква ж. Неголяма вдлъбнатина на земята, пълна с вода, обикн. мътна и дъждовна. По полето лъщяха големи локви, тъмни, студени и оцъклени като мъртвешки очи. Елин Пелин. Той прегази с мъка една локва пред самата врата и почука на нея. Вазов. || Разлята по земята, по пода и др. течност в по-голямо количество. Аз виждам ширните арени, / по пясъците локви кръв. Смирненски. Чашите заскачаха на местата си и разляната локва вино потече в тънка плачевна струичка върху немития под. Ст. Чилингиров.
|