|
ломòтя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. Говоря неясно, неразбрано. Той задърпа по-силно баща си, почна да ломоти нещо и да разправя с ръце и с очи. Елин Пелин. Туристи с изпечени лица, гологлави и в къси панталони, опитват всички ликьори и ломотят на неразбрани езици. К. Константинов.
|