|
ломя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Разбивам нещо на парчета; троша, чупя. С жилавите си мускулести ръце те ломяха земните твърдини и с лампички в ръце, като разпръсваха мрака, напредваха стъпка по стъпка. Ив. Мартинов. || Прен. Унищожавам, сломявам. Да работим! Няма тук оръжье / по-велико, силно от труда, / само то е вярно и не лъже, / свят ломи, победно е всегда. Вазов. ломя се страд.
|