|
лòно, мн. няма, ср. Книж. Недра, утроба, вътрешност. Ечи ти, мощен удар мой, / вълнувай се ти, земно лоно! Н. Хрелков. □ В лоното на нещо (търж.) ‒ за означаване на място, където човек може да се приюти, да намери спокойствие, закрила. Православната църква нищо не губи. Тя със Сара ще приеме едно ново чедо в лоното си. Вазов. Той намираше повече наслаждение в лоното на природата. Вазов.
|